Иво Димчев: Няма нищо по-вдъхновяващо за мен от куп пречки или невъзможности
" Корона, къш, къш! " Това е името на най-новата авангардна ария на Иво Димчев, с която той посрещна изключителната обстановка у нас. Но това не е всичко – артистът започна своя самодейност, в която посещава домовете на непознати хора и изнася концерти оттам, които предава онлайн в обществените мрежи. Той за следващ път не се подчини на никакви правила и даже построи нови. За рецесията, новото начало, концертите и страстите, говорихме с индивида на изкуството до мозъка на костите си – Иво Димчев.
Имаше ли нещо съответно, което даде старт на концепцията ти за концерти в домовете на разнообразни хора? Обикновено грандиозните хрумвания пораждат от невероятна преживелица в живота.
Иво: Развих особена устойчивост към лайв стрийм изяви от моя страна, както към такива, които понякога гледам. Стриймът сваля по един непонятен метод равнището на всеки, без значение какъв брой е добър. Най-малкото това, че те заварва на всички места и по всяко време и единствено с едно скролване на палеца можеш да го заличиш, ме подлудява – и от позицията ми на актьор, и от позицията ми на аудитория също. Осъзнах обаче, че рестрикциите са единствено за обществените пространства, само че не и в домовете на хората. Реших да се възползвам от това и така да трансформира в подиуми дневните на хората.
Как се случва организацията им? Как се свързват с теб?
Иво: Условието да получиш безвъзмезден концерт е да си закупиш тениска от MOZEI. Хората пишат на Facebook страницата на MOZEI и си поръчват тениска по мой или техен дизайн. Следващата стъпка е просто да се уточнят с Петра, която работи там, относно доставката на тениската и концерта.
Изявите към този момент са към 60. По какъв брой правиш дневно?
Иво: Средно по 2 или 3 концерта дневно. Понякога е единствено един и ми е малко скучно.
Има ли концерт, който вечно ще запомниш?
Иво: Помня ги съвсем всичките. Най-интересните местоположения са елементарно запаметяващи се. Например един път пях в душ кабина, различен път на едно частно баскетболно игрище, а трети – върху мрежа в един хол, благодарение на която висях 3 метра над пода.
Интересно ми е какви хора отварят домовете си по време на карантина, с цел да твориш в тях. Те би трябвало въобще да не се тормозят от ковид, нали?
Иво: Повечето хора не ги познавам. Много от тях са върли почитатели на песните ми. Когато ги запитвам дали не се опасяват вероятно да не ги заразя с ковид, в случай че и аз го нося в себе си, те нормално ми споделят, че рискът си коства, тъй като този концерт е най-щастливият им миг от карантината.
Докога мислиш да продължиш самодейността?
Иво: Докато ме поръчват. Не мисля, че по мое предпочитание бих се отказал, прекомерно доста ми харесва. Във всеки един апартамент песните добиват друг смисъл. Променят се съгласно ситуацията и съгласно хората. Това ми работи като опиат. Освен това се опасявам, че в случай че спра, ще изпусна някое супер готино ново място или опция да се срещна с доста забавни хора. Благодарение на концертите, открих нови другари.
Мисля, че тези концерти са живото доказателство, че хората имат потребност от просвета по време на обществена изолираност. Какво е твоето усещане?
Иво: Особено в рецесия тази потребност е още по-изострена. Защото действителността става извънредно несъвършена, а изкуството ни дава визия за един приключен свят. Това успокоява мозъка и душата и дава една по-широка вероятност над битовите проблеми.
Напоследък се сътвориха ограничения, подпомагащи артистите. Има ли някоя, от която можеш да се възползваш и ти?
Иво: Подпомагат се културни пространства. Моята изложба MOZEI получи поддръжка за наемите, платени по време на рецесията. Това много ме облекчи финансово. В противен случай може би щях да се откажа от MOZEI, само че към този момент всичко е наред и ние продължаваме. Предвиждам повече изложения там, до момента в който не се разрешат концертите и спектаклите в затворени пространства. Предполагам, че това ще ме накара да рисувам повече, което още веднъж е един креативен плюс от обстановката. Няма нищо по-вдъхновяващо за мен от куп спънки или невъзможности.
Направи си тениска, избави MOZEI!
Имаше ли нещо съответно, което даде старт на концепцията ти за концерти в домовете на разнообразни хора? Обикновено грандиозните хрумвания пораждат от невероятна преживелица в живота.
Иво: Развих особена устойчивост към лайв стрийм изяви от моя страна, както към такива, които понякога гледам. Стриймът сваля по един непонятен метод равнището на всеки, без значение какъв брой е добър. Най-малкото това, че те заварва на всички места и по всяко време и единствено с едно скролване на палеца можеш да го заличиш, ме подлудява – и от позицията ми на актьор, и от позицията ми на аудитория също. Осъзнах обаче, че рестрикциите са единствено за обществените пространства, само че не и в домовете на хората. Реших да се възползвам от това и така да трансформира в подиуми дневните на хората.
Как се случва организацията им? Как се свързват с теб?
Иво: Условието да получиш безвъзмезден концерт е да си закупиш тениска от MOZEI. Хората пишат на Facebook страницата на MOZEI и си поръчват тениска по мой или техен дизайн. Следващата стъпка е просто да се уточнят с Петра, която работи там, относно доставката на тениската и концерта.
Изявите към този момент са към 60. По какъв брой правиш дневно?
Иво: Средно по 2 или 3 концерта дневно. Понякога е единствено един и ми е малко скучно.
Има ли концерт, който вечно ще запомниш?
Иво: Помня ги съвсем всичките. Най-интересните местоположения са елементарно запаметяващи се. Например един път пях в душ кабина, различен път на едно частно баскетболно игрище, а трети – върху мрежа в един хол, благодарение на която висях 3 метра над пода.
Интересно ми е какви хора отварят домовете си по време на карантина, с цел да твориш в тях. Те би трябвало въобще да не се тормозят от ковид, нали?
Иво: Повечето хора не ги познавам. Много от тях са върли почитатели на песните ми. Когато ги запитвам дали не се опасяват вероятно да не ги заразя с ковид, в случай че и аз го нося в себе си, те нормално ми споделят, че рискът си коства, тъй като този концерт е най-щастливият им миг от карантината.
Докога мислиш да продължиш самодейността?
Иво: Докато ме поръчват. Не мисля, че по мое предпочитание бих се отказал, прекомерно доста ми харесва. Във всеки един апартамент песните добиват друг смисъл. Променят се съгласно ситуацията и съгласно хората. Това ми работи като опиат. Освен това се опасявам, че в случай че спра, ще изпусна някое супер готино ново място или опция да се срещна с доста забавни хора. Благодарение на концертите, открих нови другари.
Мисля, че тези концерти са живото доказателство, че хората имат потребност от просвета по време на обществена изолираност. Какво е твоето усещане?
Иво: Особено в рецесия тази потребност е още по-изострена. Защото действителността става извънредно несъвършена, а изкуството ни дава визия за един приключен свят. Това успокоява мозъка и душата и дава една по-широка вероятност над битовите проблеми.
Напоследък се сътвориха ограничения, подпомагащи артистите. Има ли някоя, от която можеш да се възползваш и ти?
Иво: Подпомагат се културни пространства. Моята изложба MOZEI получи поддръжка за наемите, платени по време на рецесията. Това много ме облекчи финансово. В противен случай може би щях да се откажа от MOZEI, само че към този момент всичко е наред и ние продължаваме. Предвиждам повече изложения там, до момента в който не се разрешат концертите и спектаклите в затворени пространства. Предполагам, че това ще ме накара да рисувам повече, което още веднъж е един креативен плюс от обстановката. Няма нищо по-вдъхновяващо за мен от куп спънки или невъзможности.
Направи си тениска, избави MOZEI!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ